Фотосесия на един закачен мозък
03.03.2005

Демокрит: ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК 3 МАРТ!

В контекста на освобождението от всякакви зависимости, искаме да споделим това:

Не сме от хората, които сме силно пристрастени към всички прояви на културен живот у нас.

Но ако става въпрос за събития като това от 17-ти февуари в Британски съвет, в очакване сме на следващата, още по силна доза...

Да се опитаме да резюмираме преживяното:

Време: 17.02.2005 г.

Място: Видеоконферентна връзка Лондон – Белград – София

Събитие: Необичайна фотосесия в рамките на първото Hi-Tech Cafe Scientifique за България, не толкова първо за Белград и особено за Лондон

“Фотограф”: Проф. Дейвид Нът (David Nutt), водещ психофармаколог от Бристолския университет.

Организатор: Британски съвет

Участници:

Лондон: ...прическата остава същата,
но мозъкът изглежда не винаги...

Проф. Нът го показа нагледно, като използва за фотомодел главата на сем. Симпсънови, страстен привърженик на местния клон на Бирената партия. По-точно, представи ефектното му MRI изображение, на която се вижда силно спаружения след продължителни и напоителни вакханалии мозък...

Лекторът не ни остави дълго да се чудим какво беше това MRI .

На учените явно преди известно време им писнало да използват само въображението си, за да си отговарят на въпроса какво ли се случва между стените на черната кутия, която сме свикнали да наричаме черепна.
Затова започнали да правят необичайни за нас лаиците фотографии с едничката цел да разберат повече за невробиологичните процеси и да подобрят лечението на някои болести и опасни зависимости.

Най-общо невроизобразителните техники се делят на два типа:

• структурни
• и функционални.

Към първия спада споменатият вече и широко използван от учени и медици магнитно-резонансен метод за сканиране на тялото и мозъка MRI (Magnetic Resonance Imaging). При него изследваната тъкан се подлага едновременно на електромагнитна радиация и на магнитно поле – по всичко личи, нещо не особено препоръчително за здравето.

Ето защо, едва ли някога на летищата и гарите ще има кабинки за MRI -автофотографии, дори и да ги направят с по-приветлив дизайн от сегашните метални камери.

Самият проф. Нът охлади по-късно ентусиазма на учениците от Първа английска, които се интересуваха дали да не си правят редовно магнитно-резонансни снимки на главата. Не стана ясно, дали искаха да установят доколко са зарибени от местните наркодилъри, или за да показват на любимия човек кои точно от мозъчните им центрове се активират само като си представят физическа близост с него/нея.

Функционални типове методи за сканиране са:

• PET (Positron Emission Tomography), използван за изследване на метаболитните процеси предимно в мозъка чрез засичане на пътищата на радиоактивна течност (вода или глюкоза), венозно инжектирана преди това в пациента.
• SPECT (Single Photon Emission Computed Tomography), подобен на горния, но по-достъпен и не толкова детайлен;
• fMRI (functional Magnetic Resonance Imaging) – прави MRI-снимки на кръвния поток в отделни центрове на мозъка като регистрира промени в магнитните му полета;
• Магнитно-резонансна спектроскопия (MRSpectroscopy).

След като ни запозна с фотографските техники, проф. Нът внимателно подходи към темата за зависимостта от

психоактивните вещества,

макар че всички очакваха това рано или късно да се случи.

Тъй като според регламента на Cafe Scientifique разполагаше само с 20 минути да изложи тезите си, той изглежда приложи иновативен подход и започна някак отзад напред.

Оказва се, че онзи мъчителен процес на абстиненция, при който наркоманите се изчистват от смъртоносната зависимост, се дължи на голяма активност в мистериозния участък на мозъка, скътан между двете полукълба и наречена благозвучно и непреводимо “L Anterior Cingulate”. Броят болезнени пристъпи намалява с течение на времето, но размерът на ефекта от тях се увеличава до непоносимост.

На фотографията долу се вижда, че въпросната

тайнствена зона “Anterior cingulate cortex” (ACC)

е силно активна при редовно смъркащите кокаин, след като им е било прожектирано някакво видео.

На същата видеопрожекция като контролна група присъствали и независими от белия прашец граждани, чиято ACC-зона не давала никакви признаци на активност за сметка на задните им мозъчни дялове.

Проверихме в речниците, ACC се оказва изключително важна зона, която отговаря за способностите ни за
емоционален самоконтрол,
вземане на решения
и дълговременна памет.

Единствено и само в нея се съдържат т.нар. вретеновидни неврони (spindle neurons), които не могат да се намерят в никое друго животно, освен при човекоподобните маймуни и при нас хората.

Дрогата явно ни докарва дотам, че да напрягаме еволюционно най-висшите си интелектуални способности, за да изгледаме последната продукция на Джеки Чан или Азис, а да ги държим на “off” при важни житейски решения, като да се издигнеш в кариерата и да не забравиш важен семеен празник например...

Но това са наши безотговорни интерпретации, които нямат общо с казаното от проф. Дейвид Нът и по-всяка вероятност са напълно погрешни...

Самият той отбеляза, че мозъчните региони, за които вече стана дума, са активни и при страдащите от тежки зависимости, свързани с храненето, като anorexia nervosa например.

Що се отнася до

процесите в мозъка

проф. Нът каза нещо ключово, което ще оставим в оригинал:
Addiction is more rather than different

Нещо като: “Зависимостта е по-скоро нещо повече, отколкото нещо различно”.

Според обясненията му, дрогата извършва спрямо обикновените пътища на удоволствието в мозъка модерната операция по “highjack” – дума, станала популярна за нас не толкова покрай отвличанията на самолети от терористи, а по-скоро от завличания на пароли, настройки и лична информация от троянски коне, червеи и всякаквите там изчадия Мрежови...

И така, след като е завзел веригите на удоволствието, наркотикът предизвиква бързо заучаване, водещо до силно зависимо от него поведение.

Самият модел на зависимото поведение-мозък

се представя от учените като мрежа от четири основни бази: възнаграждение – мотивация– памет – контрол.

Както се вижда на схемата, зависимият (отвлечен, закачен или “хайджакнат” ако щете) мозък губи връзка с контролната кула. И след като нещата опират до проблеми в комуникацията между мозъчните клетки, основен обект за изследване на учените стават медиаторите – т.нар. невротрансмитери.

Основните “заподозрени” при наркотичните зависимости са четирите медиатора:

• Допамин
• Гама-амино-маслената киселина, или за по-кратко GABA ( Gamma - aminobutyric acid )
• Глутамат
• Ендорфини (естествени опиати).

Проф. Нът се захвана с допамина.
От презентацията му се убедихме в съвпадението между мозъчния път на възнаграждението (reward pathway) и този на допамина. Така учените констатират възпламеняване на невроните в отговор на чувството на удоволствие, предизвикано от притока на допамин, и намаляване на активността им при оттегляне и състояния на стрес.

Самият допамин е химикал, синтезиран в неврони, съсредоточени в черното вещество (Substantia nigra) в средния мозък. Учените смятат, че недостигът на допамин води до болестта на Паркинсон, а свръхизобилието му – до шизофрения. Този невротрансмитер играе важна роля за физическото ни движение и координация, емоциите, мисленето и усещанията за удоволствие и болка.

В презентацията на проф. Нът с графики е обяснено как изследователите използват PET, за да установят, че стимулантите предизвикват повишено освобождаване на допамин от синтезиращите ги неврони и в резултат на това значително намалява броят на рецепторите на допамин.

От долното изображение ще добиете представа колко намаляват рецепторите на допамин у хора, употребявали кока в продължение на месец. Успоредно на този процес обаче, с течение на времето у зависимите от дрогата се наблюдава намаление и на количеството освободен от невроните допамин.

И следва кулминацията:

Цикълът на зависимостта

Учените експериментално доказват, че намаленият брой рецептори на допамин усилва усещането за удоволствие от употребата на дрогата, която от своя страна допълнително води до намаляване броя на рецепторите. Така, удоволствието от поемането на следващата доза се усилва, а количеството й става все по-недостатъчно...

Това затваря цикъла на закачането, наречен риторично от проф. Нът “viscious circle” (порочен кръг) .

По-късно при въпросите уточнихме, че вероятно по-правилно би било да се говори за “порочна спирала”. В противен случай простият цикъл на зависимостта нямаше да има толкова трагични последици, а производителите на кафе и цигари щяха да ударят в земята наркобароните по печалби...

Проф. Нът се съгласи и обеща да се поправи на това място в презентацията. Оказва се обаче, че няма нужда, защото в нея изразът “viscious circle” просто не присъства и наистина е бил плод на ораторско вдъхновение, щастливо освободено от научния педантизъм.

Един факт особено много вдъхнови аудиторията и в София и в Белград. Оказва се, че намаляването на броя на рецепторите на допамин може да е резултат не само от посягането към дрогата.

Социалната среда оказва влияние, но така също и генетичното унаследяване, т.е. има хора с по-малък брой такива рецептори по рождение, което естествено ги прави силно предразположени към зацикляне в спираловидни зависимости на удоволствието.

Момчетата и момичетата от Първа английска бяха силно развълнувани. Подозираме, че не от повода да винят за още нещо родителите си, а от възможността да подлагат на преглед генетичния си материал, за да са наясно отрано преди да решат да пробват “само веднъж”.

Разумно, но и опасно.

Смятате ли, че е добра идея установяването на подобна практика от страна на учени и лекари?! Само си представете колко желани ще са от наркодилърите медицинските картони на генетично предразположените ученици и колко ще са готови да “инвестират” те, за да имат тази информация...

Презентацията на проф. Дейвид Нът бе последвана от задължителните за едно уважаващо себе си Cafe Scientifique 20 минутно оттегляне за освежаване и дискусии по темата. След новото включване последваха лавина от въпроси, едва малка част от които успяхме сега да възпроизведем ;((

А проф. Нът се забавляваше истински. При обратната връзка с организаторите от Британски съвет изразил задоволство от срещата и учудване от точните попадения на повечето въпроси....

Тоби Мъркот завърши леко хипарливо с нещо от рода на “Любовта ще ни спаси...”, което дойде покрай обсъждането на факта, че явно в човешката природа е заложено да е безобразна смес от зависимости.

Проф. Нът го онагледи с последния слайд, изобразяващ разрез на мозъка на Хоумър Симпсън:

Демокрит: След приключване на събитието, малката интердисциплинарна групичка, която кръжи всеки първи четвъртък на месеца около Британски съвет, се въздържа да пие по бира някъде в района.
Традицията си е традиция, но вече бяхме утолили жаждата си за вечерта...

Внимание!
До всички участници в събитието!

Ако смятате, че в напразните усилия на философските ни мозъци, подгизнали от бира, сме разбрали нещо превратно или сме пропуснали, ПИШЕТЕ НИ!

До всички, които са наясно с различните аспекти на темата и могат да ни осветлят и/или поправят: ПИШЕТЕ НИ!

Не се надявайте да не бъдете публикувани своевременно...

Автор: Демокрит