¶. Същност

1. Тълкуване

От гръцки шизофрения (swifovq]meia - разделено съзнание) е вид психоза с многобройни прояви, водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името и обратно на разпространеното вярване шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Шизофренията е хронично психично разстройство.

Шизофренията представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани или предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него.

Все още съвременната наука не е успяла да открие причините за развитието на болестта. Като най-вероятно се приема, че тя е резултат на вродена неразположеност, която се отключва до външна проявеност под влияние на неблагоприятни съчетания на въздействия на външната среда.

Трябва да се има предвид факта, че знанията относно шизофренията и другите психични разстройства непрекъснато се обогатяват и това, което днес считаме за общоприето, в недалечно бъдеще може да се окаже, че е било погрешно, резултат от неправилна интерпретация на данни, например, недостатъчни данни или някаква друга причина.

Въпрки това, в овладяването на симптомите на шизофренията през

последните две десетилетия беше постигнат значителен напредък. Така практическите успехи при лечението на шизофрения, постигнати по емпиричен път, изпревариха значително научните постижения в областта на откриването на

механизмите за възникването и развитието на това заболяване.

2.Разпространеност на шизофренията

Повечето епидемиологични изследвания показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). Моментната болестност обикновенно е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%. Съотнесена към населението на България - понастоящем болните от шизофрения в България са около 40 000 души. Разпространеността на заболяването сред мъжете и жените е еднаква. Обикновенно шизофренията се развива в юношеска или късна млада възраст, или ранната зрялост - най-често във второто или третото десетилетие на живота.

Някои изследователите откриват генетична връзка при отключването на шизофрения. Дете, което има един родител с шизофрения, има 10% по-голям вероятност да отключи шизофрения, докато при деца със здрави родители този риск е 1%. Сега изследванията показват неспецифични нарушения, както в мозъчната структура, така и в биохимичната активност. Изследователите също така са склонни да се съгласят, че влиянието на обкръжението също има участие при развитието на шизофрения.

3. Поява и първи признаци на болестта

Тъй като болестта обикновенно се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните й симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация, намалена инициативност и спонтанност, ограничаване на интерестие и дейностите в свободното време, липса на мотивация, изолиране и прекарване на голяма част от времето сам, преустановяване на контактите с приятели и съученици, понжено настроение, нарушения на съня, намаляване на успеха в училище и/или увеличаване на отсътствията от училище, занемаряване на грижата за външния си вид или прекалено вглеждане и безпокойство за външния си вид или за здравето си, загуба на доверие в приятелите, прекомерена мнителност и себеотносност по отношение мотивите и намеренията на околните, тревожност, необяснима раздразнителност,